Будлея

Будлеята - пеперуденият храст

Летният люляк ни радва с изящните си съцветия до есента
Будлеята (Buddleia) или летният люляк e род екзотични храсти, които обединяват повече от 100 вида, распространени предимно в тропическите и субтропическите региони на планетата. Не всички видове будлеи обаче се отглеждат в градините: много са редки дори в природата, няко обаче са особено популярни в Европа. Но безусловен лидер по декоративност, разпространение и изобилие от разнообразни сортове остава будлея давидии (B. davidii) - представител на загадъчната флора на Китай.
Отглеждането на будлеята не е просто. Важно е да се избере правилното място за засаждане. То трябва да бъде слънчево и да е закрито от ветровете. Почвата на летния люляк трябва да е лека, рохкава и добре дренирана. Не забравяйте, че будлеята е родом от много влажни субтропически гори, затова тя много обича поливането през топлото сухо време, а също и пръскането на листата вечер.
Цъфтящият летен люляк може да се сравни с фонтан. За цветовете са характерни най-различни оттенъци: от лилавото (при природните форми) до бялото, червеното и тъмнопурпурното (при култивираните), но при повечето сортове средата на цвета е жълта. Многочислените цветове излъчват приятен аромат, който се разлива из градината и привлича много пеперуди. Цътфенето започва, когато повечето дървесни видове вече са прецъфтели - през юли - август и продължава до дълбока есен.

текома (кампсис)

Текомата е много красив зимоустойчив  храст, който се увива и расте нагоре по стени, огради, къщи.
Расте на слънчеви места, но може да издържа и полусянка.
Най-красиви са едрите фуниевидни цветове в оранжево или червено, които цъфтят през летните месеци - юни и юли. Дори цъфтежът продължава понякога до септември. Понася добре резитбата и бързо се разпрострира .

Рододендронът е най-големия род на семейство Пиренови.
До скоро рододендроните рядко се виждаха в нашите градини, но напоследък все повече магазини и градински центрове предлагат тези растения. Думата Rhododendron има гръцки произход, rodo – роза, dendron – дърво, розово дърво. С други думи, ако розата е царица на цветята, то рододендрона е царя.
Има три основни форми на рододендрони: листопадни, вечнозелени и полувечнозелени. Първата група се отглеждат най-лесно, защото през зимата листата им окапват, а декоративните им качества по време на цъфтеж не отстъпват на другите две групи. Освен, че са красиви по време на цъфтеж листопадните форми са красиви и през есента – тогава листата им се обагрят в различни нюанси на червено, оранжево и лилаво, което ги прави ярък цветен акцент в есенната градина.
Полувечнозелените форми рододендрони обикновено са ниски храсти с височина не повече от 50-60 см, листата им са дребни и кожести, като през зимата по-голяма част от тях окапват. До пролетта остават само няколко двойки листа, в края на клонките около цветни пъпки. Когато през май храстите цъфнат те изглеждат като цветни топки.
Вечнозелените форми рододендрони запазват листата си и през зимата. Те се развиват най-добре на полусянка.

Табернемонтана

Tabernaemontana

Семейство Зимзеленови (Apocynaceae)

Тя има красиви тъмно-зелени бляскави листа и млечно-бели обикновени или кичести ароматни цветове. Ароматът на цветовете е много устойчив, напомня аромата на жасмина и се засилва през нощта.
Кората на това растение се използва като народно средство при треска, за сваляне на температура, а сокът - като средство за обработване на рани.
  Табернемонтана расте много бързо, тя има мощна, разклонена коренова система. Понякога се налага няколко пъти годишно младите растения да се пресаждат в по-голям съд. Субстратът за засаждане е смес на градинска почва, торф, едър пясък или перлит в равни части. Табернемонтана предпочита слабо кисели почви.
Табернемонтана е издръжливо и непретенциозно растение и при добро отглеждане може да цъфти през цялата година. За да цъфти обилно са му необходимо много светло място с около 3-4 часа пряко слънце сутрин или в края на деня. По време на формиране на цветните пъпки не се препоръчва да се мести или да се върти растението.
Като всички растения от сем. Кутрови табернемонтана е топлолюбиво растение, оптималната температура за нея е 18-20 градуса. Не понася студа, но за кратко може да понесе понижаване на темп. до +2 градуса. През лятото може да се изнася на открито, но да се пази от течение. През зимата е необходимо допълнително осветление и редовно пръскане на листата, но не и на цветовете! Другият вариант – понижение на темп. до 10-14 градуса и намалено поливане. Такъв период на почивка ще даде на табернемонтана възможност да преживее късите зимни дни.
 Табернемонтана е устойчива към вредители, но в условия на стайно отглеждане може да страда от акари, особено ако има недостиг на влажност или температурата е прекалено висока.
Други вредители по това растение са щитовидни въшки, също така памуклийки и листни въшки.

Размножава се със семена или с върхови или полувдървени стъблени резници с 2-3 междувъзлия. Резниците могат да се вкореняват във вода или в почва.
 Eто един  цвят на  таберномонтаната вкъщи .

Лавандула "Munstead"

Латинското име

Lavandula angustifolia "Munstead"

Лавандула "Munstead" се отглежда най-добрите в сухо и богати на хумус. Поставете растението  в  слънчев район за най-добри резултати. Тя трябва да бъде засадена с минимално разстояние от 35 см между всяко растение, тъй като тя може да достигне до 50 см ширина. Ето защо, лавандула "Munstead" е идеална за създаване на красиви живи плетове. Лавандула "Munstead"  се комбинира  много добре с рози.
Предпазва  розите от листни въшки . 

Благодарение на резитбата , винаги можете да се насладите на приятен  компактен храст. Следователно,  трябва да се намали два пъти годишно. Първата резитба трябва да се направи с идването на пролетта, от средата на март и началото на април. Изрежете внимателно 10-15 см над земята.
Втората  резитба трябва да се извършва след цъфтежа, в периода между август и октомври. Тя е да се премахнат  излишните стари   клонки .

Характеристика

 Препоръчва се  слънчево  място за отглеждането и .

Лавандулата може да се прибира по време на периода на цъфтеж за красив букет от сухи цветя. Най-добре е за прибиране на реколтата в края на следобеда. Нарежете стъблата на лавандула . Дръжте ги в сухо, добре проветрено и защитено от пряка слънчева светлина

Можете да  поставете  няколко сушени лавандулови  стръкчета   в хола си, или  други помещения ,за да се насладите   на прекрасни аромати  в дома.

Пасифлора, което в превод означава "страстно цвете", е дървесна лиана с дължина до 10 м, която расте в тропическите и субтропически райони на Южна и Северна Америка. Плодовете (познати под името маракуя) наподобяват голям лимон, а когато узреят са леко набръчкани. Има над 200 вида пасифлора, като най-разпространени в района на Амазонка са Пасифлора едулис и Пасифлора инкарната (Passiflora edulis и Passiflora incarnata).
 Предпочита много слънце  и песъчлива почва .
 Захващането с резници  е най -лесно,избират се зрели резници  ,смесват се торф и пясък в саксия  с дълбочина поне 15 см .Температурата трябва да е  между 18 и 22 гр. върху саксията може да се постави надупчена  торбичка за да  се запазва влагата  и резника да не изсъхва .

  Многогодишно дървовидно   растение. Цветовете са с атрактивна форма подобна на тромпет, увиснали надолу и с приятен аромат, който се засилва късно вечер.

Предпочита слънчеви изложения. Не издържа температури под нула градуса..