Фисташка (Шам-фъстък)

Земеделие - Овощарство

Пъстрият средиземноморски характер на южната част на страната предлага относително благоприятни условия за въвеждане и отглеждане на някои нетипични за България южни култури, една от които е фисташката. Фисташката (Шам-фъстък) е един от най-ценните орехоплодни видове. Ядката е с приятни вкусови качества, с висока хранителна, диетична и лечебна стойност - тя има широко приложение в сладкарството, лакомство за прясна консумация и спътник на "фините" напитки. От галите се получава голямо количество танин и някои бои за обработка на кожи и текстил. Отделя се и ценна смола, която се използва в медицината, в ликьорната и химическа промишленост, а в Средна Азия от нея се произвежда предпочитана дъвка. Ядката съдържа до 70% масло - по качества близко до маслиновото, 18-24% протеини, 4-17% захари и до 40% танин в галите по листата. Фисташката е едно от най-сухо- и горещоустойчивите, непретенциозни овощни растения. Твърде невзискателна към почвеното плодородие, фисташката може да заеме едни от най-бедните, сухи, каменисти земи, негодни за други земеделски култури. Фисташката е представена с 20 вида в Азия, Европа и Средна Америка. У нас расте естествено само Pistacia terebinthus L. - високородовита, с дребни плодове - 10 000 бр./кг. Най-широко разпространена е истинската фисташка - Pistacia Vera L. - основно в Средна и Предна Азия и по-ограничено - в Средиземноморието и Америка. Фисташката е двудомно, дълговечно растение, рядко едностъблено, основно многостъблено, с височина до около 3 м - при едностъблените - до 6-7 м, с мощна коренова система, която има своеобразна структура: скелетните корени отначало се насочват надолу до около 1 м, а след това - в хоризонтална посока. На около 1-1,5 м от стъблото отново се издигат в подорния хоризонт на почвата. В пустинната суха фисташкова "савана" на Централна Азия корените достигат 15-16 м. Общата корона е разлато-куполовидна. Кората е белезникавосива, гладка. Листата са три- и по-рядко петделни кожести отгоре и сивозелени отдолу - развиват се след цъфтежа. Плодните пъпки на мъжките растения са 2-3 пъти по-големи от женските и се отварят 4-5 дни преди тях. Фисташката е ветроопрашващо се растение и в по-малка степен ентомофилно - женските цветове са без венечни листчета, но са богати с нектар. Цъфтежът, в зависимост от метеорологичните условия, протича от средата на април до началото на май. Плодовете узряват до края на септември. Най-ценни са сортовете с отворена по коремния шев черупка. Зелените семедели са покрити в обща пурпурна "мантия". При оптимална влажност и температура 18-20°С семената никнат за 4-5 дни. В различно време у нас са внесени сортовете Ашури и Алепо, с разпукната черупка. Размножение. Най-широко практикувано е семенното размножаване чрез директно засяване на семената в почвата, рътени или без рътене, по 3-5 броя в гнездо, на дълбочина 5-6 см. В семенните растения преобладават мъжки - над 52%. Това налага допълнителни разходи за присаждане на място с пъпки от женски дървета. Отдавна е усвоено производството на посадъчен материал чрез присаждане. За тази цел се използват семенни подложки от истинската и от дивите фисташки. Поради обилното смолоотделяне е въведена специална техника на присаждане, най-добре и най-рано разработена от иранските майстори-овощари. Напречният пререз на кората се прави в долния край на отвесния разрез (обратно "Т"). Отрязаното с тънка пластинка (chip) дървесина щитче се пъха отдолу-нагоре. По този начин се осигурява свободно изтичане на смолата. Също  присаждането може да стане и с наклонен напречен пререз и в горния край на отвесния разрез, което допълнително улеснява изтичането на смолата, при това позволява щитчето да се втиква по традиционния начин - отгоре-надолу. Присаждането по метода "прозорче" е непригодно за фисташката. Засаждането на постоянно място и по-нататъшните вегетационни грижи се извършват по общоустановените в овощорството правила. Разстоянията за засаждане на фисташката са увеличени - не по-малко от 8x12 м. Водещо правило е да има достатъчно свободно пространство между короните и за формиране на мощна коренова система. На 6-7 женски дървета се засажда едно мъжко, по възможност откъм посоката на вятъра, който преобладава по време на цъфтежа. Събраните узрели плодове се очистват от месестата обвивка, изсушават се добре и се съхраняват в прохладни сухи помещения, с подходяща защита от гризачи, при температура до 18°С. Реализират се до настъпването на горещините през следващата година, за да не гранясат.

Овощарство

Присаждане на разцеп

Земеделие - Овощарство

Присаждането на разцеп е отдавна известен начин в овощарската практика. Прилага се главно за присаждане на плододаващи овощни дървета. Може да започне още през февруари и да продължи до началото на активното сокодвижение. Скелетните клони се съкращават с овощарски трион до място, където диаметърът им да не е по-голям от 5-6 см, като отрезът се заглажда добре. Клонът се разцепва с по-голям нож на дълбочина 4-5 см. Не бива да има странични разклонения. В разцепа се поставя временно клинче, което го държи отворен, докато се приготви калема за присаждане. Калемът подготвяте по 2 начина - като правите два успоредни, еднакво дълги, или два коси отреза. Калемът придобива форма на конусовиден клин. В първия случай отрезите започват от двете страни на пъпката, а във втория - пъпката остава между отрезите по средата на дължината им. И в двата случая отрезите трябва да са дълги около 4-5 см. При поставянето на калема трябва да имате предвид, че кората на клоните е по-дебела. Затова калемът се поставя така, че външната му страна да е малко по-навътре от външната страна на кората на клона, за да съвпаднат местата, на които кората и дървесината се съединяват (отделят, допират). И в двата края на разцепа се поставя по един калем. Най-долната пъпка на калема винаги е обърната навън. След това правите превръзката и замазвате всички наранени места с овощарска замазка. Успехът на присаждането на разцеп много зависи от гладкостта на отрезите. Затова използвайте остро овощарско ножче. От значение при присаждането на овошките са и метеорологичните условия. Когато времето е по-влажно и относително хладно, калемът не засъхва и срастването е по-сигурно. Затова е и добре да засенчите мястото на присаждането. За да не засъхват отрезите по време на манипулацията, най-добре е да присаждате сутрин до 9 часа и надвечер след 17 часа. В хладно и влажно време може да се присажда през целия ден. Присаждането на разцеп не е много подходящо за костилкови видове, тъй като техните рани зарастват трудно.

Овощарство - технологии за отглеждане на овощни дървета

Кашу - плододава 2 години след засаждането

Земеделие - Овощарство

Кашу (Anacardium occidentale L.) е от семейство Anacardiaceae. Общоприето наименование е кашу, кашу-ябълка, кашу ядки. Родина на кашуто е Бразилия. Кашу е бързо развиващо се дърво с ниски клони и гъста корона. Достига височина от 7-12 метра. Листата са жилави, овални, 10-20 сантиметра на дължина и 5-10 сантиметра в ширина. Цветовете са малки, жълто-розови, ароматни, събрани в малки метлици 10-20 сантиметра, цъфтят през пролетта или началото на лятото. В една метлица цветовете могат да съществуват заедно в три вида: мъжки, женски и разнополови. Броят на плодовете зависи от броя на разнополови цветове, които не се нуждаят от опрашване. Плодовете узряват 3 месеца след цъфтежа. Плодът му е наричан най-често "кашу ябълка" и силно напомня на голяма круша или дюля с червен цвят. В долната й част се намира мъхест бъбрековидна черупка, в която се крие една ядка кашу. Всяка кашу ябълка дава една ядка, а едно дърво може да даде до 300 плода в година. Ябълката има крушовидна форма, покрита с жълта, оранжева или червена восъчна ципа, около 7-10 сантиметра дължина и 5 сантиметра в диаметър. Месото е жълто, влакнесто, стипчиво, много сочно, има сладко-кисел вкус и аромат. Кашу ядката е с дължина около 3 сантиметра с необичайна форма, потопена в отровно масло, по време на узряването променя цвета си от зелен на зеленикаво-сиво или зеленикаво-кафяво. При узряването, плодовете падат на земята. Плодовете трябва да се консумират веднага след опадането, защото са много нетрайни. Кашу ябълката се яде в прясно състояние или от сока се правят желета, безалкохолни напитки и вино. Това е отличен източник на витамин C (100 грама съдържат повече от 500% от минималната дневна потребност) и микроелементи. Черупката съдържа отровно масло, затова ядките трябва задължително да са пържени до пълното изпаряване на маслото по специален начин (дори и малко количество масло може да предизвика отравяне). След печене и почистване на остатъците от кожата, те се ядат. Кашуто е една от най-вкусните ядки, съдържа много масло и протеини. Обикновено кашуто се размножава от семена. Те се накисват за 2 дни във вода, която се сменя два пъти на ден (избягвайте попадането на вода върху кожата, може да предизвика силно дразнене). След това се засаждат по една в контейнер с обем от 1-2 литра. Разсадът е готов след 2-3 седмици. Растението расте много бързо и започва да плододава 2 години след засаждане. Предпочита пряка слънчева светлина или полусянка. Кашуто расте добре и дава плод в контейнер с лека, добре дренирана почвена смес. За да се даде конкретен размер и форма е необходима периодична резитба. Дървото се стреми да расте безпорядъчно, произвежда странични разклонения веднага след появата на следващия лист. Резитбата е особено важна през първите години след засаждане на кашуто, когато е необходимо да се формира стъблото и скелетните клони. Подобно на повечето тропически растения, добре му влияе ежедневното пръскане с вода. Може да издържи малко пресъхване на почвата. Непретенциозно е, изисква минимални грижи.

Албиция

Листопадно бързорастящо дърво с ефектна листна маса и цветове. Ще го срещнете още и с имената Копринено дърво и Мимоза.
Достига височина 10м. Ако отглеждате Албицията в балконски саксии достига височина до 3м. Короната се разпростира на ширина до 6м.
Атракция представляват листата на Албицията, които вечер се свиват и 'заспиват', а сутрин се 'събуждат'.
Цъфти от Юли до Септември с пукави, медоносни ароматни цветове.

Отглежда се лесно.
Понеже албицията е бобово растение, след прецъфтяването се образуват типичните за бобовите плодове тип боб, съдържащи по няколко семена, чрез които се размножава растението.
Не е взискателна към почвените условия, както и към влажността.
Минималната температура, която издържа растението е (-15С).

Рустифина ( Rhus Typhina)

Рустифина е позната и под името влакнест шмак. Представлява малко, изключително красиво дърво или храст. Израства на височина до 6-7 метра.

Рустифина цъфти през юни и юли с красиви, дребни, жълто-зелени цветове, събрани в съцветия. Плодовете са събрани в съплодия и през есента се обагрят в пурпурно червено, като голяма част от тях се задържат по клонките и след листопада.

Рустифината има здрава коренова система. Развива се успешно на всякакъв тип почви. Сухоустойчиво и студоустойчиво растение, с висока декоративна стойност.

Китайски мехурник (Koelreuteria paniculata)

Представителите на този род принадлежат към семейство Sapindaceae (Сапиндусови), от които са познати около 10 вида, но с де коративна стойност е известен основно Китайският мехурник. Намира широко приложение в декоративното градинарство за формиране на: групи, солитери, както и за индивидуално засаждане.
Наричат го още "Дървото на златния дъжд" и с основание, защото в средата на лятото, на фона на тъмнозелените нечифтоперести листа, много ефектно се открояват яркожълтите, изправени съцветия. Цветовете са групирани в рехави метличини с конична форма, които са връхно разположени.
Коелреутерията не е особено взискателно дърво към почвите и климатичните условия. Способно е да расте както на бедни, уплътнени почви, така и на структурни почви. Издържа на засушавания и понася ниски температури - до минус 25°С. Младите растения обаче са по-чувствителни на зимните студове, поради което се препоръчва засаждането им на защитени и по-топли места.

Клиантус

Цъфтящо растение от Нова Зеландия и Австралия с крайно необичайна форма на цветовете – приличат на червен разтворен клюн. Те се появяват на гроздове през пролетта и лятото. След прецъфтяването подкастрете стъблата. През лятото обича добра проветривост. Гледат се два основни вида: К. формозус (С. formosus = С. dampieri), чиято продължителност на живота не е голяма и се третира като едногодишно растение, и К. пуницеус (С. puniceus), който е по-дълготраен, но въпреки това е най-подходящ за зимна градина. Наричат го „папагалова човка” или „щипка на омар”, което подсказва красноречиво формата на цветовете му. Първият се размножава от семена през пролетта, а вторият може и от резник, вкоренен във вода през лятото.

Диморфотека

Наречена още капска маргаритка .
      Родина на капската маргаритка е Южна Африка, особено каменистите околности на Кейптаун. Там се срещат около 20 вида едногодишни и многогодишни тревисти диморфотеки. Всичките имат дълги вретеновидни корени, с които поемат оскъдната вода, която се събира от морските мъгли. Листата са събрани в прикоренова розетка. Те са гъсто покрити с власинки, които предотвратяват изпаряването на влагата и засъхването на цветето. Цветовете са поединично разположени кошнички. Езичестите цветчета са отгоре бели, жълти или оранжеви, а отдолу - виолетови или пурпурни. Тръбестите цветчета образуват жълто или тъмнокафяво, почти черно "око". Ако времето е влажно и мрачно, съцветията не се отварят. Ако обаче грее слънце, още рано сутринта вече са отворени и сияят до залез.      Капските маргаритки се нуждаят от много топлина и светлина, за да разцъфтят с цялата си красота.Мястото, на което ще растат, трябва да е огрявано непрекъснато от слънцето.
Почвата трябва да е рохкава, водопропусклива, но бедна на хранителни вещества. Ако е добре наторена, ще се развият мощни храстчета, които обаче ще цъфтят слабо.
Полива се при нужда, но се следи водата да не се задържа в почвата дълго, защото растенията ще загинат.
Грижите за диморфотеката се състоят в разрохкване на почвата, поливане и плевене на бурените. Прецъфтелите съцветия трябва да се премахват, за да се образуват нови пъпки и цъфтежът да се удължи.
Размножаването става със семена, които се засяват на постоянно място през април. Първите цветове се появяват 6-7 седмици след поникването на растенията.
Капските маргаритки са красиви и когато са засадени самостоятелно, и в комбинация с други летни цветя. Само трябва да се внимава партньорите им да са също така любители на сухата почва и сухия въздух.

Цезалпиния

Цезалпиниите (Сaesalpinia) са род красивоцъфтящи тропически растения обхващащ около 100 вида дървета, храсти и лиани разпространени в тропическите и субтропически части на земното кълбо. Принадлежат към популярното растително семейство Бобови и затова плодът им е характерната шушулка със съдържащите се в нея бобчета. Цъфтежът им е през лятото. Основно в по-топлите части на страни с умерен климат са постигнати добри резултати с отглеждане на открито само на 2 от видовете цезалпинии: цезалпинията на Джилис и японската цезалпиния.

Цезалпинията на Джилис (Сaesalpinia gillesii) е листопаден нисък храст (1-2 м висок) идващ от Аржентина. Стволът и е тънък, изправен и изящен, а листата и са двойно перести до 20 см дълги и наподобяващи тези на папратите. Цветовете събрани по 30-40 на брой в дълги гроздовидни съцветия са най-атрактивната част. Златистожълти са, а от основата им излизат до 10 на брой червенообагрени дълги до 7 см тичинки. Затова популярно я наричат „златната райска птица" Отглеждано в саксия или дървено буре растението може да израсте до 1 метър на височина.
Японската цезалпиния (Caesalpinia japonica)  произхожда от Япония, а у нас се отглежда във Варна и Бургас. Красив листопаден храст с нежни дребноперести листа и със светложълти едри цветове. Червените тичинки имат дълги дръжки. Цвъфти с дълги гроздовидни съцветия през юни. Плодовете са плоски с щитче на върха. Семената са твърдокори. Понася студ  до -15ºС. Плодоноси и дава качествени семена. Към почвата не е много взискателна. Попадналите в почвата долни клонки на храста лесно се вкореняват. Високодекоративен храст, подходящ за единични и групови засаждения. Понася добре подкастрянето.

Цезалпиния гилесии (Caesaipinia Gilliesii) произхожда от Аржентина и Уругвай. У нас се отглежда в Бургас и Варна. Твърде много прилича на японската цезалпиния, но се отличава от нея с много по-дълги дръжки на тичинките и с по-дългите и лекоокосмени плодове. Издържа до -17ºС. Цъфти и обилно плодоноси. Силно сухоустойчив и невзискателен към почвите вид, подходящ за единични и групови засаждания. Понася добре подкастрянето.